Игри

Информация за страница Меричлери

Меричлери е град в Южна България, Хасковска област, община Димитровград. Намира се на близко разстояние до друг български град – Чирпан. Като селище съществува от 1373 г. насам, като за неговото име и основаване има много легенди, предания и археологически факти. Според една от легендите княгинята от английски произход Мери се излекувала от минералната вода и в знак на благодарност оставя името си на селището. Според друга легенда на територията на селището има много „мери”, което означава пасища и това е причината за наименованието на селището. Името на града освен със споменатите две легенди също така може да се свърже и с река Марица, която турците наричат “Мерич”. В наши дни най-правдоподобно звучи тълкуването, свързано с думата от арабско – турски произход „мер”, която означава горчиво. Основание за това дава горчивия привкус на минералната вода от изворите и другите питейни източници в района. Така може да се направи заключението, че името на селището означава буквално „горчива вода”.

    Според летописната книга на ОУ Димитър Н. Матевски от 1899 г. селото е основано, когато през 1373 г. османските войски превземат родопските крепости Раховица и Цепина. Именно от тези две крепости бягат от зверствата на турците три рода Генчоолар, Моллите и Радиолар. Те се установяват в близост до минералния извор Соленци. Впоследствие са открити и заловени от турците, които ги правят ратаи в чифлика на Али Осман. Местността е наречена Гяурово. Срещу чифлика им е разрешено да си направят колиби и именно по този начин се поставят основите на малкото селце, наречено Мерич гяур. Освен името от околните селища селяните получават прозвището „рупаланци” по името на мястото, откъдето идват. Говорът и облеклото им са друго категорично доказателство за това. През 1543 г., след 170 години съвместен живот, синът на Али Осман е убит. Това става в резултат от падане от кон на една могила, която и в наши дни продължава да е кръстена на него, нарича се Османова чука. Това дава повод на всички турци да напуснат чифлика и да потърсят убежище в околните градове и села. Именно в този период се увеличава значително броят на къщите от типа колиби – той достига 50, а преди това е 30.

     От района и цялата страна жителите на днешното Меричрели привличат предимно овчари. И до днес фамилните имена на много от родовете са Овчарови, Загорови, Мекови. Привлечени от качествата и солите на минералната вода, които помагат за оплождането на овцете и за увеличаването на млеконадоя, те остават за постоянно да живеят там. Освен големият брой мери за паша хората са привлечени също така от мекия климат и ефикасната защита от ветровете. През 1877 г. по статистически данни в града живеят над 1300 жители. По това време село, то е било сред най-големите такива, в които живее чисто българско население. Кмет на града е Ангел Колев от ЕНП. Надморската височина се равнява на 139 м, а пощенският код на града е 6430. Землището е на площ от 46 222 кв.км, а броят на местните жители съгласно данните на ГРАО е 1829.

 

 

Етикети:   Градове , България
eXTReMe Tracker